Не е сложно да излезеш на повърхността, ако си на дъното.Може би трудно, но само се научи да плуваш.

Добре де , ясно ние човешките същества сме лесно раними и физически и душевно.Да, ама болката е мимолетна и раните зарастват, е понякога оставят белези , но не за винаги.Когато почустваме първото порязване си мислим колко сме тъпи и защо го направихме.Според мен ползата да "пипнем горещия котлон инстинктивно ", не е че сме си зели поука и няма да се повторим.Ползата от грешката е преживяването, от чувството, болката , научаваме се да се радваме на малките неща и да знаем , че има нещо по-лошо от това сега.Трябва ни и да се чувстваме отвратително от време на време.Тъгата и радостта са като ин и ян.

Тъкмо се сетих за един филм."Meet Joe Black"-nothing else to say

Вятъра брули лицето ми ,макар слънцето с последни мощи да напича в последния му летен ден.Облаците идващи навяват спомените за последната студена зима , когато всички се обръщаха грубо към теб и пушеха цигара след цигара , ставаха рано , облечени с всевъзможни шалове , пуловери и куп други глупости , за да могат да се стоплят , когато излезеха навън , на студа и лед и тръгнат за поредния еднакъв работен или училищен ден , погълнати изцяло от проблемите си и затварящи се в себе си.Целият свят е сив и нещастен ,е според мен, в мойте спомени .А аз самата съм погълната от "студеното" настроение и се опитвам да избягам от всичко това с книга и кафе в някой тъмен следобед, когато няма никой около мен.Това е първото нещо , когато се сетя за зимата , как хората стават едно със климата , не се знае защо?.Писах , че хората се опитват да се предпазят от студа с дрехи , но мисля , че той винаги достига сърцето и ума , всеки снежен сезон.Поне за малко или много при всички хора.
Това е всичко , което минава през главата ми докато съм загледана към идващата буря , но на другата страна е вече залязващото слънце , което те връща към страхотното прекараното лято , чувствата , спомените и... всичко.Просто не искаш да се откъсващ от тях, да останеш с тях за винаги. Още повече мога да пиша за това , но не за лятото искам да говоря.
Пиша за едно бягство.Простичко бягство , поне за малко , което го правя...е честичко.Там зад къщата на поляната , към края на деня.Седяща сред полето , във високите треви , еднала на едно малко офърфано чердже , за да не ме хапят бубите.Хах. С гръб към порутените къщи , овцете , хората и шосете , с гръб към цивилизацията.От дясна , някаква малко горичка , мисля насадена пред 40 години .Пред мен нищо освен тревите и хълмовете.Абсолютно нищо , абсолютно сама , просто да се отдадеш на течението , да не мислиш за нищо, да се отпуснеш , да избиеш всичките ти проблеми (безмислини и глупави) от шибанатати глава , да се намериш, отново=

P.S.:Indie rock = so in love with it

Искам промяна ,бе, хора.Вече даже не ми пука , дали ще е добра или лоша, проста някаква промяна .Толкова ли много искам? Какво стана с "ако желаеш нещо със сърце то ще се случи".Пф, но имам чувството , че живота най-накрая ще се изгаври с мен и ще ми поднесе няква промяна на тепсия и то някаква дето ще преобърне живота ми тотално и то не хубаво.Абе, ще бъде някаква промяна все пак, нали!?

Не знам изведнъж всичко ми стана много...пасивно, не мога да намеря точна дума.И отново ме завзе онова чувство , че нямам време, вече насила се карам да се излежавам в леглото (направо сериозно се дразня от себе си ) , а всъщност за къде бързам , като знам всяка следваща крачка каква ще бъде и всичко се превърна в едно отегчаващо ежедневие, което помита всичко със себе си.Дори 2-ка да ми пишат пак ще ми е скучно.Даже и писането зарязах и четенето.Гррррррр...Честно казано ми се пише нещо като съвременни Елин Пелински истории.Толкова много харесвам неговите разкази , ако пиша за проблемите в сегашното време , ще бъдат безсмислени и съвсем обикновени, но от друга страна хората обичат да четата за чужди проблеми, кара ги да избягат от своите.
Другата причина да го харесвам, като автор е може би че говори за смъртта.Не знам, защо винаги се връщам на тази тема.People die, get used to it.
Четях историйка за човек(на английски, затова се сетих за нея), който на 30 си дава сметка, че не е прекарал хубаво живота си.Малко като мен, в края на следобед, огрян от залязващо слънце и големи локви, когато аз разбирам, че цял ден съм седяла пред компютъра и не съм правила нищо съществено. Грррр...Мразя такива дни.Както и да е, та този човечец ми беше малко забавен.
Не знам как да завърша, то въобще не искам да завършвам, бях решила да пиша за корено различни неща, ма пак се отплеснах.Бона ноте.

photo by ~kittysyellowjacket

Да, мисля , че най-накрая накарах някой да се усмихне.Хапи.И това може да ви се стори банално , но и аз съм щастлива , че са направила нещо хубаво за друг.
Цял ден съм се отдала на слушане на наистина стойностна музика (не, настина стойностна), нещо необичайно за мен.
Цял ден мисля , каква работа ще ме кара да бъда наистина щастлива , нещо с което да се изразявам пред хората , но да не бъда точно под прожектора.Хората да оценяват това, което правя , но да има и други , които да обсъждат. Оф, най-щастлива ще бъда ако бъда режисьор .
Цял ден размишлявам над чалгата , или по-точно хората , които я "мразят".Стигнаха до следното заключение:Ако харесваш или обичаш нещо, то трябва да си наясно с + и - му и да ги възприемаш и обичаш.Тоест да харесваш всяка една страна на това , което твърдиш , че обичаш или харесваш, а хората ,които казват , че живеят всеки ден с музиката и не могат без нея , трябва да харесват и чалгата и класиката и всяка една нейна форма.Оф...Много сложно пак се получи.Пррррр.
Поздрав .

.:U2 and Green Day - The Saints Are Coming:.

It's Halloween week.Happy

Отдавна не съм чела нещо хубаво , толкова хубаво , че да го прочета за 2 дена.Може би трябва да се върна към поезията.Това беше първото нещо , което написах , макар и нелепо.Това беше нещото, което четях с най-много интерес .След това започнах да откривам интерес към книгите.Нещо на Рей Бредбъри.
Отдавна не съм гледала нещо хубаво.Нещо може би на великия Тим Бъртън .Нещо стойностно , със смисъл.
Отдавна не съм правила нещо хубаво за някой, което ще ме накара да се усмихна.
Отдавна не съм правила нещо , което мен да ме накара да се усмихна.Да прекара един хубав уикедн.
Отдавна...

"Какво направи?"
"Исках да кажа мнението си ..."
"И.."
"И.."
Нищо.

Трябва да се науча да не очаквам нещо велико.Винаги ,винаги е разочарование, може би , защото мислиш , че ще е велико .
През тази седмица открих или по-точно отново си напомних някои нещо за себе си.
1,Не мога да свиквам с други хора , трудно ги допускам до себе си.Даже, сега, след 7 години започнах да споделям някоr от нещата , които ги тая толкова години в себе си, които са истинските ми проблеми , а не от онези те , монотонни проблемчета или ,според мен, някаква различна тема на разговор , които имат едно , единствено ,просто решение.След толкова години започнах наистина да говоря за себе си , а не само да бъда добър слушател.И то само с един човек .
2,Колкото повече не искам да ме снимат толкова повече ми навират фотоапаратът в лицето.Просто не обичам да ме снимат ,разберете го .
3,Страхувам се от всякаква промяна , повече от колкото мисля, а в същото време я искам също толкова много.
4,Добра съм с малките деца, само когато съм на кеф.
Нищо ново, нали?Сякаш ще дъвча една и съща тема докато умра , но без това няма да кажа нещо съществено.В момента ми е супер гадно , а още по-кофти ми е , че не знам защо ми е така и как да си оправя настроението.Това се случва много, но наистина рядко.Жалко.Пррр.

ANBERLIN -The promise

Само на "задните седалищни части " нямам синка.Прррр.

Всяко велико нещо си има възход и падение.Нищо не е постоянно.Тогава защо трябва да ми пука за нещо на този свят, като всяко секунда всичко се изменя?Сутринта е било едно , а вечерта е вече съвсем различно.

Jeremih - Birthday Sex

I got a pocket, got a pocketful full of sunshine.
I got a love, and I know that it's all mine.
Oh, oowhoaoh.

Do what you want, but you're never gonna break me.
Sticks and stones are never gonna shake me.
Oh, oowhoaoh.

Чудя се кое ще ме направи по-добра писателка, практиката или нетрезвото състояние.Мисля да пробвам с алкохола = D

П.П.:Поздрав с *Natasha Bedingfield-Pocket Full of Sunshine* направо с влюбих в тази песничка , особено текстът.

Само да кажа , че последния пост е отвратителен и срам за мен, то по принцип всичко , което съм писала , на другия ден го ненавиждам , но този последния особено.
Поздрав с green day - know your enemy

Писането е като крастата, търпиш , но не издържаш и трябва да си я почешеш или в моя случай - някъде където да си излееш душата.По принцип, аз цяло лято си я изливах , но по старомодния начин , с мастило и химикалка.Опитах се да се правя на писателка това лято , макар че всичко е изхвърлено, и ще продължавам докато се усъвършенствам . Прррр...
Минавам на друга тема.Есен, училище и всичко останало се започна на ново и точно утре ми трябват 3 шестици, а хубавата част е че започвам курсовете по английски и ще се видя с friends.Happy...Другата хубава част е , че започвам с муза да изучавам немския (да не повярваш), италиански и френския , с които ще се боря със самоучители, йога и английски.Ще видим докога ще продължа с този ентусиазъм.
И тази вечер не ми се получи поста, но съм само на 13 все пак = )

09

Officali in Italy since 6 days and one really long trip.And I am absolutely happy with my sister who I love more than everything in this or any other world.I love more than my parents, for her I will do anything for my funny, sweet, beautiful Gu.Loff you ^_^.

And so here I have everything I can want.Music, movies, computers (it uncludes MacBook Pro), iPhone, home cinema systems, Playstation 3, ymi food, and lots of shops.O, and sea .What els can I want?And again for the record so, so x google happy.

From today I am going to catch smiles, even I going to take photos of strangers on the street who are smiling or laughing, it will be fun.



And for now ciao .Smile and listen to James Blunt "Wisemen".

08

Как само се моля за един хубав дъжд.В края на един безкрайно горещ ден.Мирисът на дъждовните капки докосващи напеченият асфалт.Шумът в листата и кръгчетата в локвите.Освен това искам да съм на вън и да се прибера истински мокра и щастлива.Ако дъждът не е сигурен то е сигурно , че след някой друг ден ще плувам в морето.Толкова много копнея да вкуся солената вода и да почуствам малките вълни , горещите камъни.Навсякъде да бъде ад под небето и всички да търсят свобода в водата.Ах, мечти, но млаки , прекрасни и осъществими.
Копнея още за фотоапарта в ръцете ми и природата.Магазините и 17 юни Сестра ми в прегръдките.Да , това най-много го искам , да гушна сестричката ми , да чуя , да я видя , да си говорим.Остават още само 3 дни и дълго пътуване , съвсем малко.
А до книжката с лирика и Шерлок Холмс още някой друга минута . For everything so happy.BB

P.S.:love this song TALLER CHILDREN.

07

Така се чувствам сега.Ядосана , защо някой хора ти съсипват живота уж на игра.Сякаш са 4 годишни и не разбират от дума, ами стават още по нагли и още повече се лигават.Направо ми провалиха цялото лято , само 2 момиченца , които не уважават нито теб нито домът ти.Плюс това с издадоха , само само съм им приятелка.Долни използвачки, тотални лигли и лицемерки.А наглостта им няма граници.Колкото и да ми се извиняват отсега вече са ми безразлични.По-добре сама отколкото с приятелки.Не им съм толкова нужна , че да се довлекат да ми целуват краката, но едва ли ще имат достатъчно БАЛ.

06

Thank Good.I love doc House.Настина ще пратя благодарствено писмо на нова тв, макар скоро да не мога да гледам моят "идол", но пък за това има интернет и ще дръпвам епизодите често.^_^

Остават само още 4 училищни дни и аз съм вери хапи.То кой не е, ама успеха през цялата ми година беше ужас и за другата искам, не искам ще си налягам парцалите и ще завърша с 6,00 със знания.
Сега за лятото си взимам само учебника, речника по английски, дебелата книга и дневника ми , но 100% ще ми хрумнат други хартии , които ще заемат място в багажа ми.Даже вече се опасявам, че няма да има място за дрехите ми от толкова храна, книга и козметика.Way every time I take so much things!?

И през тази събота и неделя разбрах,че:
^ каквото и да правят родителите ми няма да се месят нито в бъдещото ми, нито в стилът ми на обличане , музика или въобще в нещо друго в живота ми.Да наистина ще се спирам и ще се замислям сериозно над съветите им , но не мисля че ще бъда такава куха лейка , че напълно ще си провалям живота и ще се вия в облаците.Наистина съм доста наивна, което се надявам че ще се промени, но от друга страна според мен съм си стъпила на земята и се не се целя в небето.
^обичам високите скорости.На мотора на Вальо беше върха , макар той да караше бавно, а на мен ми се струваше страшно бързо.Отново, it was great.
^имам нова любима група 30H!3

Та бавно , бавно Italian summer започва да се превръща в реалност и другата седмица ще бъда там.sunИ веднага хващам фотоапарата , албумите , лаптопите и плейстейшана.It will be great.
Se soon.Bey.

P.S.:Не че някой чете това , ма такъв е живота.^_^

05

L-O-V-E is another word that I am not going to learn to pronounce.Just like
S-O-R-R-Y and
You are R-I-G-H-T...
P.S.:I am saying it but it isn't sincerely it is a very good lie.

04

#Ще се науча да свиря на пиано.
#Ще науча френски.

#Ще си запиша на фотография.

#Ще се запиша на уроци по изобразително.
#Ще си взема дипломата за английски.

#и още други неща, които искам да направя през живота си .^_^And I am going to do it.

03

What the hell is wrong with me?Why I am like this?
Остават още 10 дни до края на даскало и е късна пролет.Да имам тестове и изпити, но никогя не съм се притеснявала или стресирала за оценки .Изкарвам си страхотно цял ден.След 2 седмици вече ще съм в Италия за цяло лято.
Весело ми, забавно ми е, а се чувствам така странно.Сякаш имам някаква дупка в корема и сърцето.Иска ми се да заплача, иска ми се само да заспя и да минат няколко дни, без никой за нищо да ме събужда.
Би трябвало да има причина защо така се чуства.По принцип винаги, винаги знам защо съм такава, а сега нищо...Мозъкът ми блокира.

The brain is not responding.What shell you do: Send an error report. Don't send.

Искам само да съм сама, в гората, за да си ''оперирам'' чуствата.

Nurse, scalpel for love.. Now, scalpel for anger...

02

Сега, когато започнах да пиша една повърхностна история, разбрах че съм абсолютна перфекционистка.Нещо , което също осъзнах че много мразя не само в себе си, а и в другите .Най-малкия детайл да изпипан и всичко да е безгрешно и съвършено, сама разбирам че е абсолютно невъзможно, но явно подсъзнанието ми вярва във всяка буква от думата perfect .
На другият ден прочитам написана предишната вечер глава и смятам, че е абсолютен боклук, а аз нямам и грам талант.
Просто съм отвратителна.

01

С нов e-mail, ново начало.Нов профил в facebook, в youniverse и в blogger.И някой неща, които трябва да направя скоро.
*да завърша с книгата "Скитник между звезди"
*да започна да чета "Шестото клеймо"
*да ходя до JUMBO
*да започна да тичам и карам велосипед всеки ден
*най-накрая да използвам самоучителите по френски и италянски
*да си довърша разказа Una rosa blu
*да си оправя корема
*да обръщам повече внимание на Тото