Вятъра брули лицето ми ,макар слънцето с последни мощи да напича в последния му летен ден.Облаците идващи навяват спомените за последната студена зима , когато всички се обръщаха грубо към теб и пушеха цигара след цигара , ставаха рано , облечени с всевъзможни шалове , пуловери и куп други глупости , за да могат да се стоплят , когато излезеха навън , на студа и лед и тръгнат за поредния еднакъв работен или училищен ден , погълнати изцяло от проблемите си и затварящи се в себе си.Целият свят е сив и нещастен ,е според мен, в мойте спомени .А аз самата съм погълната от "студеното" настроение и се опитвам да избягам от всичко това с книга и кафе в някой тъмен следобед, когато няма никой около мен.Това е първото нещо , когато се сетя за зимата , как хората стават едно със климата , не се знае защо?.Писах , че хората се опитват да се предпазят от студа с дрехи , но мисля , че той винаги достига сърцето и ума , всеки снежен сезон.Поне за малко или много при всички хора.
Това е всичко , което минава през главата ми докато съм загледана към идващата буря , но на другата страна е вече залязващото слънце , което те връща към страхотното прекараното лято , чувствата , спомените и... всичко.Просто не искаш да се откъсващ от тях, да останеш с тях за винаги. Още повече мога да пиша за това , но не за лятото искам да говоря.
Пиша за едно бягство.Простичко бягство , поне за малко , което го правя...е честичко.Там зад къщата на поляната , към края на деня.Седяща сред полето , във високите треви , еднала на едно малко офърфано чердже , за да не ме хапят бубите.Хах. С гръб към порутените къщи , овцете , хората и шосете , с гръб към цивилизацията.От дясна , някаква малко горичка , мисля насадена пред 40 години .Пред мен нищо освен тревите и хълмовете.Абсолютно нищо , абсолютно сама , просто да се отдадеш на течението , да не мислиш за нищо, да се отпуснеш , да избиеш всичките ти проблеми (безмислини и глупави) от шибанатати глава , да се намериш, отново=

P.S.:Indie rock = so in love with it