Не знам изведнъж всичко ми стана много...пасивно, не мога да намеря точна дума.И отново ме завзе онова чувство , че нямам време, вече насила се карам да се излежавам в леглото (направо сериозно се дразня от себе си ) , а всъщност за къде бързам , като знам всяка следваща крачка каква ще бъде и всичко се превърна в едно отегчаващо ежедневие, което помита всичко със себе си.Дори 2-ка да ми пишат пак ще ми е скучно.Даже и писането зарязах и четенето.Гррррррр...Честно казано ми се пише нещо като съвременни Елин Пелински истории.Толкова много харесвам неговите разкази , ако пиша за проблемите в сегашното време , ще бъдат безсмислени и съвсем обикновени, но от друга страна хората обичат да четата за чужди проблеми, кара ги да избягат от своите.
Другата причина да го харесвам, като автор е може би че говори за смъртта.Не знам, защо винаги се връщам на тази тема.People die, get used to it.
Четях историйка за човек(на английски, затова се сетих за нея), който на 30 си дава сметка, че не е прекарал хубаво живота си.Малко като мен, в края на следобед, огрян от залязващо слънце и големи локви, когато аз разбирам, че цял ден съм седяла пред компютъра и не съм правила нищо съществено. Грррр...Мразя такива дни.Както и да е, та този човечец ми беше малко забавен.
Не знам как да завърша, то въобще не искам да завършвам, бях решила да пиша за корено различни неща, ма пак се отплеснах.Бона ноте.

photo by ~kittysyellowjacket