Трябва да се науча да не очаквам нещо велико.Винаги ,винаги е разочарование, може би , защото мислиш , че ще е велико .
През тази седмица открих или по-точно отново си напомних някои нещо за себе си.
1,Не мога да свиквам с други хора , трудно ги допускам до себе си.Даже, сега, след 7 години започнах да споделям някоr от нещата , които ги тая толкова години в себе си, които са истинските ми проблеми , а не от онези те , монотонни проблемчета или ,според мен, някаква различна тема на разговор , които имат едно , единствено ,просто решение.След толкова години започнах наистина да говоря за себе си , а не само да бъда добър слушател.И то само с един човек .
2,Колкото повече не искам да ме снимат толкова повече ми навират фотоапаратът в лицето.Просто не обичам да ме снимат ,разберете го .
3,Страхувам се от всякаква промяна , повече от колкото мисля, а в същото време я искам също толкова много.
4,Добра съм с малките деца, само когато съм на кеф.
Нищо ново, нали?Сякаш ще дъвча една и съща тема докато умра , но без това няма да кажа нещо съществено.В момента ми е супер гадно , а още по-кофти ми е , че не знам защо ми е така и как да си оправя настроението.Това се случва много, но наистина рядко.Жалко.Пррр.

ANBERLIN -The promise