Тъкмо се сетих за един филм."Meet Joe Black"-nothing else to say

Вятъра брули лицето ми ,макар слънцето с последни мощи да напича в последния му летен ден.Облаците идващи навяват спомените за последната студена зима , когато всички се обръщаха грубо към теб и пушеха цигара след цигара , ставаха рано , облечени с всевъзможни шалове , пуловери и куп други глупости , за да могат да се стоплят , когато излезеха навън , на студа и лед и тръгнат за поредния еднакъв работен или училищен ден , погълнати изцяло от проблемите си и затварящи се в себе си.Целият свят е сив и нещастен ,е според мен, в мойте спомени .А аз самата съм погълната от "студеното" настроение и се опитвам да избягам от всичко това с книга и кафе в някой тъмен следобед, когато няма никой около мен.Това е първото нещо , когато се сетя за зимата , как хората стават едно със климата , не се знае защо?.Писах , че хората се опитват да се предпазят от студа с дрехи , но мисля , че той винаги достига сърцето и ума , всеки снежен сезон.Поне за малко или много при всички хора.
Това е всичко , което минава през главата ми докато съм загледана към идващата буря , но на другата страна е вече залязващото слънце , което те връща към страхотното прекараното лято , чувствата , спомените и... всичко.Просто не искаш да се откъсващ от тях, да останеш с тях за винаги. Още повече мога да пиша за това , но не за лятото искам да говоря.
Пиша за едно бягство.Простичко бягство , поне за малко , което го правя...е честичко.Там зад къщата на поляната , към края на деня.Седяща сред полето , във високите треви , еднала на едно малко офърфано чердже , за да не ме хапят бубите.Хах. С гръб към порутените къщи , овцете , хората и шосете , с гръб към цивилизацията.От дясна , някаква малко горичка , мисля насадена пред 40 години .Пред мен нищо освен тревите и хълмовете.Абсолютно нищо , абсолютно сама , просто да се отдадеш на течението , да не мислиш за нищо, да се отпуснеш , да избиеш всичките ти проблеми (безмислини и глупави) от шибанатати глава , да се намериш, отново=

P.S.:Indie rock = so in love with it

Искам промяна ,бе, хора.Вече даже не ми пука , дали ще е добра или лоша, проста някаква промяна .Толкова ли много искам? Какво стана с "ако желаеш нещо със сърце то ще се случи".Пф, но имам чувството , че живота най-накрая ще се изгаври с мен и ще ми поднесе няква промяна на тепсия и то някаква дето ще преобърне живота ми тотално и то не хубаво.Абе, ще бъде някаква промяна все пак, нали!?

Не знам изведнъж всичко ми стана много...пасивно, не мога да намеря точна дума.И отново ме завзе онова чувство , че нямам време, вече насила се карам да се излежавам в леглото (направо сериозно се дразня от себе си ) , а всъщност за къде бързам , като знам всяка следваща крачка каква ще бъде и всичко се превърна в едно отегчаващо ежедневие, което помита всичко със себе си.Дори 2-ка да ми пишат пак ще ми е скучно.Даже и писането зарязах и четенето.Гррррррр...Честно казано ми се пише нещо като съвременни Елин Пелински истории.Толкова много харесвам неговите разкази , ако пиша за проблемите в сегашното време , ще бъдат безсмислени и съвсем обикновени, но от друга страна хората обичат да четата за чужди проблеми, кара ги да избягат от своите.
Другата причина да го харесвам, като автор е може би че говори за смъртта.Не знам, защо винаги се връщам на тази тема.People die, get used to it.
Четях историйка за човек(на английски, затова се сетих за нея), който на 30 си дава сметка, че не е прекарал хубаво живота си.Малко като мен, в края на следобед, огрян от залязващо слънце и големи локви, когато аз разбирам, че цял ден съм седяла пред компютъра и не съм правила нищо съществено. Грррр...Мразя такива дни.Както и да е, та този човечец ми беше малко забавен.
Не знам как да завърша, то въобще не искам да завършвам, бях решила да пиша за корено различни неща, ма пак се отплеснах.Бона ноте.

photo by ~kittysyellowjacket

Да, мисля , че най-накрая накарах някой да се усмихне.Хапи.И това може да ви се стори банално , но и аз съм щастлива , че са направила нещо хубаво за друг.
Цял ден съм се отдала на слушане на наистина стойностна музика (не, настина стойностна), нещо необичайно за мен.
Цял ден мисля , каква работа ще ме кара да бъда наистина щастлива , нещо с което да се изразявам пред хората , но да не бъда точно под прожектора.Хората да оценяват това, което правя , но да има и други , които да обсъждат. Оф, най-щастлива ще бъда ако бъда режисьор .
Цял ден размишлявам над чалгата , или по-точно хората , които я "мразят".Стигнаха до следното заключение:Ако харесваш или обичаш нещо, то трябва да си наясно с + и - му и да ги възприемаш и обичаш.Тоест да харесваш всяка една страна на това , което твърдиш , че обичаш или харесваш, а хората ,които казват , че живеят всеки ден с музиката и не могат без нея , трябва да харесват и чалгата и класиката и всяка една нейна форма.Оф...Много сложно пак се получи.Пррррр.
Поздрав .

.:U2 and Green Day - The Saints Are Coming:.