Не е сложно да излезеш на повърхността, ако си на дъното.Може би трудно, но само се научи да плуваш.

Добре де , ясно ние човешките същества сме лесно раними и физически и душевно.Да, ама болката е мимолетна и раните зарастват, е понякога оставят белези , но не за винаги.Когато почустваме първото порязване си мислим колко сме тъпи и защо го направихме.Според мен ползата да "пипнем горещия котлон инстинктивно ", не е че сме си зели поука и няма да се повторим.Ползата от грешката е преживяването, от чувството, болката , научаваме се да се радваме на малките неща и да знаем , че има нещо по-лошо от това сега.Трябва ни и да се чувстваме отвратително от време на време.Тъгата и радостта са като ин и ян.